Google

Необикновената наука

Начало - Сугестопедията - Необикновената наука

"Инициация, сугестопедия и ние"- статия от сугестопедагога Ценомира Димитрова

"Инициация, сугестопедия и ние"- статия от сугестопедагога Ценомира Димитрова

Инициация е ритуалният преход от един социален статус в друг. Бележи промяната на социалната/духовната идентичност на индивида и бива два вида: преминаване от детство/юношество към зрелост и встъпване в затворено общество. Според Едуард Бери от древността до днес и двата вида (както и всички основни обреди на прехода –раждане, инициация, брак, смърт) включват първоначален етап на отделяне, в който индивидът е откъснат от позната му среда; преход, в който старата идентичност се разрушава и се създава нова, и инкорпориране - ново приемане в обществото в нова роля.

Отделяне

 Първият етап: загубата на идентичност. Обикновено е рязък и насилствен и разкъсва връзките със самия себе си, семейството и общността. Често включва изолация или движение-преминаване на граници. Може да включва някои или всички от следните елементи: наказание, интоксикация, пътуване, промяна на дрехите, на косата, алиенация, загуба на старото име, дегизиране, отвличане.

Преход

Втори етап, често наричан „граничен“ етап. Междинното време, когато инициираният е загубил старата си идентичност, но все още не е инкорпориран в общността с нова идентичност.

  1. Често период на объркване, изпитания и учене. Бери го описва като „период на неопределена идентичност, изпълен с двусмислие и парадокс“.
  2. Често включва изпитания на тялото и душата/духа – пост, бичуване, лишаване от сън, белязване (татуиране), обрязване, изпитания и тестове.
  3. Образователен преход – придобиване на ново знание, умение, религиозно откровение, „истина“.

Реинтегриране

Последният етап на процеса: връщане на участниците в общността с нова идентичност. Отбелязва се с церемония и обща трапеза, песни и танци, размяна на подаръци, получаване на емблематични за новия  статус предмети, като бижута, дрехи или нови имена, напр. Предпазливата пума, Седящия бик и т.н.

Инициирането на стремящия се в духовна школа (вътрешен кръг; затворено общество), преминава през същите три етапа, като вторият е фокусиран върху изпитанията. В западната традиция на арканното знание, чиито корени са в древен Египет, е необходимо да бъдат преминати четири групи изпитания, свързани с елементите: изпитания със страх (вода), страст (огън), съвест (въздух) и мълчание (земя). След успешното преминаване на изпитанията на първия етап, братството свидетелства, че ученикът е на Пътя. Стъпването на Пътя е нивото на съзнание на слънчевия сплит – Манипура чакра; сефира Тиферет, Красота, където са качествата търпение, вдъхновение, смях и естетика. При придвижването на ученика нагоре по степените, той не е освободен от изпитания, те не изчезват магически, те стават все по-фини и все по-неуловими и трудно разпознаваеми, и затова, по-опасни. И така, всяко стъпало си има своите изпитания  и при ппреминаването им ученикът получава степен (звание), а когато успешно продължи нагоре, стане адепт и получи пръстен, той/тя получава и ново име; получава реализационна власт – претворяваща власт над средата (това не е краят).

Очевидно е, че традиционното образование следва традиционния модел на инициация: незнаещият преминава години на обучение и тестове (в някои случаи отделен от семейството в пансион), полага изпит за освидетелстване на узряването (матура) и новата му роля в обществото се чества с често разточителния ритуал на абитуриентската вечер. В някои общества казармата не е отпаднала като класическа инициационна институция, напр. в Израел и за двата пола.

В сугестопедичното обучение като че ли започваме от „края“. Създаваме едно тиферетно простраство – пространство на красота, хармония, смях и вдъхновение. Каним в това пространство хората с думите и убедеността, че те знаят много повече, отколкото си мислят, че знаят. Това е пространство свободно от оценки, тук няма страх, не е нужно мълчание, „страстите“ са хармонизирани (поне в повечето случаи) и съвестта не е подложена на изпитание. Курсистите получават нови имена и са приканени да творят живота си. За пет седмици в сугестопедичното пространство те са пълноправни адепти и могат да упражняват своята реализационна власт.

Какво става след тези пет седмици не е много ясно. Със сигурност остава отпечатък, който може да се активира при подходящи условия. Има теория, че имената служат като енергийно-информационни резервоари, в които всеки следващ Майк Хилтън добавя своя информационен обем и сигурно има и формула, по която би могло да се изчисли нарастването. Естествено, имената не са случайно подбрани, те резонират с определени типове хора. Дали в един момент това би довело до квантов скок?

Как ние, преподавателите, преживяваме процеса? По време на занятия незнайно как, вероятно с любов плюс метод и помощта свише, ние удържаме това пространство, ставаме негови агенти, влизаме в „поток“. Навън, обаче, ние сме редови ученици на Пътя, на който ни е поставил сугестопедичният метод. Ако някой счита, че понятието Път не е предмет на сугеступедията, не е нужно да препрочита трудовете на проф. Лозанов, за да се убеди в обратното. Достатъчен е поглед върху учебниците по езици – всички свързани с външно пътуване, зад което прозира вътрешното. Резюме на учебника по английски напр.- млада девойка на път към фамилния дом разпознава като помощници алегоричните фигури на Питър, персонификация на  откликващото огледално ментално пространство, неговия много по-възрастен брат близнак Джефри – свързан с времето (история, традиция) и Мистър Маск – персона, социум. Тя среща приятели и съмишленици, които взаимодействат, откриват обща цел и се събират, за да работят заедно „у дома“. Пътят на човека към своето предназначение.

Пътят си има свои закони, извивки и стъпала. Чрез сугестопедичния процес ние получаваме вкус за това какъв би бил животът на това ниво на общуване, но извън това пространство ни се налага да посрещаме ежедневно своите изпитания, които се ускоряват точно защото сугестопедията ни е поставила на Пътя. Вярвам, че е добре за нас да имаме будност за тези процеси и че само енергийната хигиена не е достатъчна, заради което ще опиша накратко четирите групи изпитания както са дадени от Учителя на Школата на единното учение Зор Алеф.

Изпитания със страх – първо изпитание, защото е най-лесно разпознаваемо

  • страх от смъртта, който често се явява като страх за оцеляването
  • страх от самотата, от отхвърляне
  • страх от промяната (загуба на егото, привързаностите)
  • от болката/дискомфорта
  • от нуеспеха, от оценката

Изпитания със страст:

  • мощно (само) сексуално желание (най-лесно разпознаваемо) 
  • ревност
  • гняв
  • пориви на импулсивност
  • раздразнение
  • претенции към живота (капризничене, его, нарцисизъм)
  • въжделение (мощно желание за притежание)

Изпитания със съвест:

  • ситуации, тласкащи към духовен компромис (вкл. някои премълчавания)
  • удържане на дадената дума
  • протакане
  • внимателно отношение (отговорност, включително отговорност към тялото)

Изпитания с мълчание:

  • способността да опазиш нечия тайна
  • да запазиш невъвличане в съпричастност към нечие негативно отношение
  • въздържане от злословие (маскира се като „справедлив“ гняв и помощ за ближния), сквернословие, пустословие

Макар че е много интересно, не е тук мястото подробно да се описва как изпитанията преливат едно в друго вътре в групата и между групите. Тук е важно е да се отбележат две неща:

1. Изпитанията имат човешки имена – Мария, Кремена, Христина, Ванина, Лъчезар, Жени или Филип - всеки, с когото общуваме е наше огледало (право, криво, вдлъбнато или изпъкнало). Колкото по-хармонични са отношенията, толкова по-фини и може би общи са изпитанията.

2. Изпитанията текат 24/7 и не е наша работа да водим счетоводство какво е минато и какво не. Ако започнем да броим „провалите“ си, със сигурност ще изпаднем в дълбоко униние. Нашата работа е да не се обезсърчаваме, а да се настроим да ги идентифицираме и така да се променяме. Да ги разпознаваме без да се фиксираме върху тях, да формираме някакъв „фонов“ фокус, будност, така че времето на осъзнаване след обичайната ни реакция все повече се скъсява и постепенно реактивността преминава в проактивност.

Всички изпитания са ни дадени за да се разтворят илюзорните обвивки на душата, за да се освободи и отново пълновластен господар да стане Любовта.

В заключение, моля приеми сугестопедичния ми поздрав – песен на Мис Нийдъм в девета глава: https://www.youtube.com/watch?v=7wfYIMyS_dI

ENYA                         ONLY TIME

Who can say where the road goes,
Where the day flows? Only time...

And who can say if your love grows,
As your heart chose? Only time...

Who can say why your heart sighs,
As your love flies? Only time...

And who can say why your heart cries,
When your love lies? Only time...

Who can say when the roads meet,
That love might be, in your heart.

And who can say when the day sleeps,
If the night keeps all your heart?
Night keeps all your heart...

Who can say if your love grows,
As your heart chose? Only time...

And who can say where the road goes,
Where the day flows? Only time...

Who knows? Only time...
Who knows? Only time...

Защо избрах сугестопедията ?

Защо избрах сугестопедията ?

Автор: Дора Давидова,
Сугестопед към Център по класическа сугестопедия „Вихровения“

 

Каква е разликата между сугестопедичната методика на обучение и стандартната такава?

Нека си представим за момент, че сме невидими и да се пренесем в един учебен час в държавно начално училище.

Влизаме тайничко и сядаме да погледаме. Никой не ни вижда и чува.

Какво виждаме ?

Учителката е застанала на катедрата, откъдето има прекрасен изглед над всички деца. Учениците стоят мирно по чиновете с лица обърнати към госпожата. В стаята е тихо. Госпожата преподава урок по "Човек и общество" (примерно) и разказва за Хан Аспарух.Поставила е макетна карта на стената и посочва по нея. После пише на дъската години и ги диктува на децата, които преписват в тетрадките.

В това време Митко се заглежда през прозореца. Навън прехвърча сняг и момчето се замечтава как по-късно ще тича на двора с баща си, който ще го вземе от училище и ще правят заедно снежен човек. Завладян от приятната емоция, чува учителката да казва:

- Митко, ако още един път погледнеш през прозореца,  ще ти пиша забележка!

Митко се сепва и започва да пише в тетрадката, а снежният човек бързо се стопява и пълни очичките му със сълзи.

Свършва часът и госпожата вика бащата на Митко. Обяснява му, че детето е много разсеяно и едва ли нещо ще може да научи изобщо в това училище и в този живот.

Бащата се ядосва, хваща момчето и го смъмря:

- Пак си блял в часовете! На какво прилича това?

Митко си тръгва с усещането, че е виновен за това, че е мечтал. В подсъзнанието му остава за цял живот това чувство на вина, че е разочаровал баща си. Когато порасне, вече няма да може и да си представи какво е да правиш снежен човек, а същевременно ще страда от хроничен гастрит. Годините и хановете са се изпарили от съзнанието му.

Нека сега надникнем в сугестопедичното училище.

Там учителката влиза при децата с куфар пълен с изненади. Но не лакомства и подаръци, а реквизити – шлемове, брони, дори сноп пръчки.Бързо всяко дете си избира роля, а едно от тях дори иска да е Хан Аспарух и урокът започва като игра.

Тук също има голяма цветна карта на Стара Велика България, но тя не стои окичена на стената, а е табло за движение на фигурки през различните години от историята.

Учителката вади стар навит на руло и запечатан с восък лист – това е посланието на хан Кубрат. Предлага на децата да го прочетат. Звучи Моцарт и децата се пренасят през вековете в историята на България.

Виждате ли разликата?  

Кажете ми, в този час ще погледне ли някой през прозореца?

А и да погледне, дали учителят – сугестопед ще се скара? Не, няма да се скара. В сугестопедията действат закони и един от тях е свободата.

Тъй както майката, за да научи детето си да се храни с прибори, не застава със строг вид на катедра пред столчето му, така и сугестопедът подхожда с любов и търпение към децата.Подобно на майката, която подбира шарени купички, лъжичкка – мече и сяда до детето пеейки му песен и нежно насочва лъжичката към устенцата му, така и сугестопедите търсят най-нежния път, за да стигнат до съзнанието и сърцата на учениците си.

В сугестопедията учителят е част от образователния процес, но той е сред децата, не е пред тях. Не е техен лидер, а е техен верен приятел. Изслушва, пази и предразполага децата, за да разкрият резервите си, не ги пречупва, не ги прекършва. Методиката помага на децата да разкрият един нов свят и те да са активни участници в него.

Нека се върнем в часа по „Човек и общество” в сугестопедичното ни училище.

Там не е бил звънецът (защото няма такъв) и още не е свършил часът. Учителката е прочела един път писмото на хан Кубрат, но децата искат да го чуят отново. Толкова е било интересно. Слагат шлемовете на главите си и се качват в импровизирани лодки (обърнати масички), за да прекосят река Дунав и да основат българската държава. Зазвучава „Зима“ от Вивалди и лодките потеглят. Учителката отново изчита учебния материал (писмото).

На другия ден всички деца ще са с още по-богато въображение. Някои от тях ще са сънували целия урок, а други ще са измислили свое продължение.

Ще дойдат на училище вдъхновени и окрилени. Ще бъдат щастливи!

Ето за това избрах сугестопедията!

Сугестопедията е един естествен метод на обучение. Тя е вид комуникация – ненасилствена, свободна, пораждаща любов, която улеснява и спомага разкриването на резервите на личността.Информацията, която се усвоява, е в пъти по-голяма и е художествено оформена, чрез класическо изкуство – музика, театър, балет, рисуване.

Това прави сугестопедията „по-висша методика на обучение“  по оценката на  ЮНЕСКО от 1978г.

 

Интервю с Милена Каменова, психолог, сугестопед, семеен консултант, водещ на сугестопедичния курс за родители "Творчеството да си родител" за сп.”Моето дете”

Интервю с Милена Каменова, психолог, сугестопед, семеен консултант, водещ на сугестопедичния курс за родители "Творчеството да си родител" за сп.”Моето дете”
  • Родителството е уникално интимно преживяване. Можем ли наистина да проявим творчество във възпитанието на децата си и какво ни пречи да постигнем пълна хармония с тях?

Да подпомагаш развитието на дете е една от най-креативните и съзидателни дейности, които съществуват на този свят. Трудно е в ежедневието да погледнем по този творчески начин на родителските грижи, но нека не забравяме, че нагласата формира действителността и, ако пожелаем, можем да осъществим много от родителските си цели.

В същността на добрата връзка на родителите с техните деца стои добрата им връзка със самите себе си. Всеки ще потвърди, че когато се чувства по-спокоен, общуването му с детето е по-уравновесено; че когато се е погрижил за своите нужди, му е по-лесно да усеща и приема потребностите на детето си. В този смисъл намирането на начини за стимулиране на творческа ни енергия е път за коренна промяна в отношенията ни с децата.  Успеем  ли да осмислим възпитанието като творчество, родителските грижи вече не са товар, ситуациите спират да бъдат черно-бели, намирането на алтернативи става доста по-лесно, а играта с детето придобива огромен смисъл както за неговото, така и за нашето израстване.

Какво обаче ни пречи да постигнем пълна хармония? Често родителите, особено когато са тревожни, идентифицират понятието „хармония“ с липсата на проблеми вкъщи и с наличието на ред и тишина. Децата усещат тази тяхна нужда от спокойствие и се затварят в себе си. Потискането и контролът ги напрягат и те стават гневливи или тревожни. В дома се възцарява привидна хармония и в такава атмосфера никой не се чувства истински удовлетворен.

А ето и новото разбиране за съзвучието в семейните отношения: за да бъде едно дете в баланс със средата и себе си, то трябва както да се научи да бъде толерантно и да разбира другите, така и да има възможност да изразява гнева си, да бъде несъгласно, да отстоява желанията си… От тази гледна точка хармонията не само не изключва, но и изисква наличието на конфликти. Оказва се, че не властта и подчинението, а свободата на изразяване и автентичността в общуването стоят в основата на разбирателството в семейството.

  • Кога една майка започва да изгражда връзката си с детето си? 

Мисля, че връзката на майката с детето започва още когато то заживява във вътрешния й свят, в мислите, в мечтите й, в момента, в който тя пожелае неговото съществуване. При някои жени този процес започва много преди тяхното забременяване.

  • Има ли възраст, след която шансът ни за пълноценна връзка с децата е безвъзвратно изгубен?

Не. Има хора, които срещат родителите си за пръв път, когато вече са възрастни, и успяват да изградят отношения. В същото време има майки и бащи, които не се отделят от децата си, но нямат пълноценна връзка с тях. Свързването почти винаги се случва, когато родителят го пожелае от цялото си сърце. Това означава той да се отвори, като поеме отговорност за справянето със своите лични трудности и се научи да чува, вижда и разбира детето си. В този смисъл усилията за постигане на осъзнаване и личностно израстване на родителите са безценна инвестиция.

  • Кои са поведенческите сигнали, с които детето ни показва, че има нужда от внимание?

Всяко дете има своите специфични сигнали и те се свързани с неговата индивидуалност и контекста на взаимоотношенията с родителите му.

 Ако имаме пълноценна връзка с детето си, разпознаването на сигналите не е трудно. Ние сме сензитивни за това какви потребности стоят зад желанията на детето и приемащи по отношение на емоциите му.

Децата имат нужда да бъдат в постоянна емоционална връзка с родителите си. Когато не я усещат, те започват да се борят за внимание. Всичко, което изглежда като глезене, заслужава да бъде осмислено, защото децата може да се глезят без повод, но не и без причина.

  • Възможно ли е да съществуват идеални родители :)

За щастие, не! Достатъчно добри родители сме, когато осмисляме поведението си, учим се от грешките си и инвестираме усилия в своето развитие и съзряване...  Децата се учат не от това, което им казваме, а от начина, по който се държим с тях и със себе си.

Често точно опитите на родителите да бъдат идеални затрудняват близостта в отношенията с децата им. От една страна, в стремежа си към перфектност ставаме свръхтревожни и напрегнати, което плаши и дистанцира децата. От друга – поставяме ги пред непосилното изискване също да бъдат идеални, отнемайки им по този начин правото да грешат и да се развиват естествено и спокойно. 

сп."Моето дете", бр.10, 2014 г.

Сугестопедията и децата

  • Вярвате ли, че че децата могат да се научат да четат, без да е необходимо да учат буква по буква бавно и мъчително?
  • Истина ли е, че децата в първи клас могат да се научат да събират и изваждат числа до 100 или да умножават и делят само за 2 седмици?
  • Мислите ли, че децата могат да бъдат ограмотени, без да е необходимо да пишат домашни с часове и това да отнема от тяхното време за игри?
  • Истина ли е, че всяко дете има скрити възможности, таланти и неограничен потенциал?

Да, всичко това е истина, която е доказана чрез метода на обучение, наречен Сугестопедия ( резервопедия).

От какво зависи обаче целият този успех? От личността на учителите, от техните умения, от тяхната любов, от техния начин на възприемане на света.

Сугестопедичният метод за преподаване на деца има за цел и успешно успява да стимулира психичното развитие, да повиши знанията и желанието за нови такива, да ускори във времето паметовите възможности, да превърне учебния процес в една забавна и весела игра, в която децата не се чувстват измъчени, а напротив – зареждат се с нови сили.

Сугестопедичните уроци представляват един естествен начин на обучение, наподобяващ развитието от ранните детски години, когато детето открива света с помощта на своите родители. Така както всяка майка е убедена, че нейното дете е най-прекрасното на света, така и всеки сугестопедагог е убеден, че неговите ученици имат неограничен потенциал да възприемат и научават все повече и повече.

„Обучавайки се по метода на проф. Лозанов, децата се ограмотяват много по-рано, започват да четат още през първите месеци. Събират и изваждат трицифрени числа и имат понятие за умножението на цифрите, а за сравнение обикновено в първи клас децата учат да смятат само до 20.” Това споделя началният сугестопедадог Катерина Димитрова от Център по класическа сугестопедия „Вихровения”.

Освен че лесно усвояват многократно увеличен материал, децата в сугестопедичната занималня развиват много други качества като висока мотивация и желание да опознават света и силна любознателност. Групата е много сплотена, всички са приятели и си помагат, а атмосферата е хармонична. Децата растат като свободни личности без да развиват тревожност и смело разгръщат творческите си способности.

„Учениците, участвали в сугестопедичните уроци, които провеждаме, постигат забележителен напредък, като увеличават многократно своите знания по материала, който изучават в училище, повишават своите оценки, развиват нови интереси и, най-вече, започват да обичат предметите,  в които срещат трудности. Много важно е и, че намаляват тревожността си и стават по-уверени в знанията си.”, твърди Дора Давидова, сугестопедагог в сугестопедичната занималня за деца от 1 до 4-ти клас.

Ние във „Вихровения“ сме единодушни, че е много важно методът Сугестопедия да навлезе и в държавните и общински чилища. Защото Сугестопедията разгръща любовта, спокойствието и радостта от учебния процес, както у децата, така и в душите на учителите – един много важен момент от промяната в българското образование, към която всички ние се стремим. И тук в подкрепа можем да си припомним мнението на бащата на сугестопедията - проф. д-р Георги Лозанов по този въпрос, че „това, което е необходимо да се промени в образователната система, е учителската душа!“

Ако училището беше сугестопедично …

Автор: Дора Давидова,
сугестопедагог в Център по Касическа Сугестопедия "Вихровения"


Седя на скамейката в училищния двор и чакам да взема няколко ученика.
Около мен е тихо. Няколко деца играят на народна топка.
Седя и си мисля. Ако училището беше сугестопедично как щяха да изглеждат децата? Как щяха да изглеждат учителите?
И започвам да си представям:
Около мен виждам картини нарисувани от деца – влакчета с животни, слънца, цветя и балони. Виждам красиво подредени шкафчета за обувки. Един мек килим се разстила по коридора към столовата. Носи се миризма на препечени филийки и сладко от ягоди.
От стаите се чува звънлив детски смях – децата вътре учат. Учат със смях и радост. Учителката е облечена с шарена рокля. Има шапка с камбанка на върха. Камбанката весело звъни, докато госпожата се върти заедно с децата. Учат за планетата Земя, за слънцето, за космоса. Всяко дете е една планета – въртят се и пеят, и се смеят.
От друга стая се чува Моцарт. Спокойно и тихо се носят звуците на цигулката. Учителката изнася на децата концерт. А те спокойно рисуват своите мечти – море, небе, звезди, животни.
Едно момиченце е застанало пред всички и чете урок. Урок по история. Разказва на децата за създаването на Българската държава. По стените са подредени картини на князе и царе – горди и величествени те гледат към децата и сякаш им намигат закачливо.
Тръгвам по коридора. Минавам през лекарския кабинет. Там на вратата е залепено червено кръстче, а до него едно весело котенце си хапва сирене. Има надпис:
- Сиренето е много вкусно.

Открехвам леко вратата и поглеждам вътре. На пода има бял килим с шарени възглавници. Има едно красиво постлано легло. Всичко е чисто и спретнато. Отново стените са украсени с картини - момичета и момчета хванати за ръце играят хоро. Медицинската сестра, с шапка на клоун, се е навела над учебник по английски език. Чете и си тананика тихичко някаква песничка. До нея няколко лепенки и шишенце със спирт стоят грижливо подредени на шкафчето.

Продължавам да се разхождам из училището. Ето го директорския кабинет. Вратата е изрисувана с цветовете на дъгата. Има надпис „Кабинет по всичкология“.
Почуквам лекичко и открехвам плахо.
Вътре ме посреща една дама с розови очила и островърха шапка. Усмихва ми се и ме кани да вляза.
Щом пристъпвам в стаята, се озовавам на морския бряг. Всяка стена е изрисувана с морски брегове и океани. От тавана закачливо виси лампа с формата на слънце.
Прозорците са широко отворени и на перваза подскачат канарчета: жълти, червени, свободни.
Директорката ми предлага чаша чай. После пуска грамофонна плоча с музика на Чайковски – „Април“- и ме изпраща с усмивка.
Стоя в коридора и не знам накъде да потегля. Не ми се излиза. Чувствам се лека като перце. Искам да съм дете. Аз съм дете!
Поглеждам към часовника на стената и виждам под него парен локомотив. Няколко детски глави се подават от прозорчетата на шарен влак. Махат с ръце и се смеят.
Часовете трябва да са свършили. Но защо не чувам звънец?
Вместо това зазвучава детска песен – „...за децата по земята най е хубаво, когато има светлина...“ - вратите се отварят и децата излизат с песен.
Усмихнати, щастливи, с преизпълнени с радост сърца. Родителите ги посрещат с прегръдка.
Денят е преминал.
Учениците излизат от училищната порта – крещят, бутат се, сърдити са.
Виждам един татко, който хваща грубо детето си и започва да го разпитва за оценките. Детето е бледо, а очите му са пълни със сълзи.
Скачам от скамейката и посрещам моите деца. Тръгвам с натежало сърце, но запявам
песничка:
„Слънце щом блести над нас,
то е също и за вас.
И тогава всички ние
волни, весели, щастливи
пеем песента...

... във която се разказва
как децата по земята
правят чудеса -
тъмнината разпиляват,
красота навред създават
и раздават светлина.“

Видео