Творчеството да си родител

Интервю с Милена Каменова, психолог, сугестопед, семеен консултант, водещ на сугестопедичния курс за родители “Творчеството да си родител” за сп.”Моето дете”

Родителството е уникално интимно преживяване. Можем ли наистина да проявим творчество във възпитанието на децата си и какво ни пречи да постигнем пълна хармония с тях?

Да подпомагаш развитието на дете е една от най-креативните и съзидателни дейности, които съществуват на този свят. Трудно е в ежедневието да погледнем по този творчески начин на родителските грижи, но нека не забравяме, че нагласата формира действителността и, ако пожелаем, можем да осъществим много от родителските си цели.

В същността на добрата връзка на родителите с техните деца стои добрата им връзка със самите себе си. Всеки ще потвърди, че когато се чувства по-спокоен, общуването му с детето е по-уравновесено; че когато се е погрижил за своите нужди, му е по-лесно да усеща и приема потребностите на детето си. В този смисъл намирането на начини за стимулиране на творческа ни енергия е път за коренна промяна в отношенията ни с децата.  Успеем  ли да осмислим възпитанието като творчество, родителските грижи вече не са товар, ситуациите спират да бъдат черно-бели, намирането на алтернативи става доста по-лесно, а играта с детето придобива огромен смисъл както за неговото, така и за нашето израстване.

Какво обаче ни пречи да постигнем пълна хармония? Често родителите, особено когато са тревожни, идентифицират понятието „хармония“ с липсата на проблеми вкъщи и с наличието на ред и тишина. Децата усещат тази тяхна нужда от спокойствие и се затварят в себе си. Потискането и контролът ги напрягат и те стават гневливи или тревожни. В дома се възцарява привидна хармония и в такава атмосфера никой не се чувства истински удовлетворен.

А ето и новото разбиране за съзвучието в семейните отношения: за да бъде едно дете в баланс със средата и себе си, то трябва както да се научи да бъде толерантно и да разбира другите, така и да има възможност да изразява гнева си, да бъде несъгласно, да отстоява желанията си… От тази гледна точка хармонията не само не изключва, но и изисква наличието на конфликти. Оказва се, че не властта и подчинението, а свободата на изразяване и автентичността в общуването стоят в основата на разбирателството в семейството.

Кога една майка започва да изгражда връзката си с детето си?

Мисля, че връзката на майката с детето започва още когато то заживява във вътрешния й свят, в мислите, в мечтите й, в момента, в който тя пожелае неговото съществуване. При някои жени този процес започва много преди тяхното забременяване.

Има ли възраст, след която шансът ни за пълноценна връзка с децата е безвъзвратно изгубен?

Не. Има хора, които срещат родителите си за пръв път, когато вече са възрастни, и успяват да изградят отношения. В същото време има майки и бащи, които не се отделят от децата си, но нямат пълноценна връзка с тях. Свързването почти винаги се случва, когато родителят го пожелае от цялото си сърце. Това означава той да се отвори, като поеме отговорност за справянето със своите лични трудности и се научи да чува, вижда и разбира детето си. В този смисъл усилията за постигане на осъзнаване и личностно израстване на родителите са безценна инвестиция.

Кои са поведенческите сигнали, с които детето ни показва, че има нужда от внимание?

Всяко дете има своите специфични сигнали и те се свързани с неговата индивидуалност и контекста на взаимоотношенията с родителите му.

Ако имаме пълноценна връзка с детето си, разпознаването на сигналите не е трудно. Ние сме сензитивни за това какви потребности стоят зад желанията на детето и приемащи по отношение на емоциите му.

Децата имат нужда да бъдат в постоянна емоционална връзка с родителите си. Когато не я усещат, те започват да се борят за внимание. Всичко, което изглежда като глезене, заслужава да бъде осмислено, защото децата може да се глезят без повод, но не и без причина.

Възможно ли е да съществуват идеални родители 🙂

За щастие, не! Достатъчно добри родители сме, когато осмисляме поведението си, учим се от грешките си и инвестираме усилия в своето развитие и съзряване…  Децата се учат не от това, което им казваме, а от начина, по който се държим с тях и със себе си.

Често точно опитите на родителите да бъдат идеални затрудняват близостта в отношенията с децата им. От една страна, в стремежа си към перфектност ставаме свръхтревожни и напрегнати, което плаши и дистанцира децата. От друга – поставяме ги пред непосилното изискване също да бъдат идеални, отнемайки им по този начин правото да грешат и да се развиват естествено и спокойно.

сп.”Моето дете”, бр.10, 2014 г.

Ново от блога